ЗАВЕЧЕРЯ̀ВА СЕ несв.; завечерѝ се, мин. св. завечерѝ се, св., безл. Диал. Настъпва вечер; стъмва се, мръква се, свечерява се. Беше ясен неделен ден. Завечеряваше се. А. Страшимиров, Съч. I, 252. Едвам дочака стрина Радовица да се завечери и стана, та отиде у какини си Цонини. Т. Влайков, Съч. II, 157.


Източник: Речник на българския език (онлайн)